Улавяне на тялото
Никой не получава заслуга за изобретяването на фотографията. Честта има тенденция да се разпределя между няколко лица, най-вече във Франция и Великобритания през 1830-те и 40-те години, които са отговорни за иновациите, които задвижват средата към многобройните й съвременни превъплъщения.
Още по-малко някой получава заслуга за осъзнаването, че човешкото тяло е естествен обект за това ново изобретение, като се има предвид, че тялото е било най-постоянният обект на изкуството от началото на човешкото време. Все пак човек не може да не си представи връзката между камера и тяло, която проблясва като един вид горски пожар в множество бдителни, предимно мъжки умове – подтикнати от импулси, различни артистични, научни, еротични и наемни – през втората половина на 19 век и отвъд.
Прогресът на голото тяло чрез фотографията е предмет на Голи пред камерата , резонансна и осветяваща, макар понякога наситена изложба в Музея на изкуствата Метрополитън. Организирано от Малкълм Даниел, куратор, отговарящ за отдела за фотография, със съдействието на Мейзи М. Харис, сътрудник от отдела, шоуто представя близо 90 изображения, извлечени изцяло от фондовете на Met, които отново се потвърждават като изключителни.
Произведен предимно в Европа и Съединените щати между 1850 г. и днес, селекцията изобилства както с непознати имена, така и с стари резерви – Nadar, Eakins, Muybridge, Brassaï, Mapplethorpe – а също и със странни, неочаквани и понякога обезпокоителни скъпоценни камъни. (Изображение от 1860 г. на хермафродит, например, от не по-малко от Надар.)
Образкредит...1950-2002 Ървинг Пен
Шоуто може да се види в малката галерия Хауърд Гилман, където е обявено от някакви доста неподобни на Мет табели. На входа думата гол е изписана в шумни, трудни за пропускане електрически светлини – подход, който предава вид достъпност на ханша, но също така, пренасяйки думата като на шатра, бързо напомня за втора дума : дами. По не съвсем привлекателни начини той сигнализира понякога безмилостното потвърждение на шоуто за мъжкия поглед.
Голият е по-спокоен, отколкото светлините се опитват да внушат, може би защото поставя значителен акцент върху ранните години на медиума, когато еротичният му потенциал по днешните стандарти е бил само от време на време очевиден. Но фотографията и сексът, сублимирани или не, бяха до голяма степен свързани от самото начало. Едно от най-ранните изображения в шоуто е дагеротип от около 1850 г., който се съсредоточава върху фигурата на жена, гола от кръста надолу с гръб, обърната към камерата. Колкото и неумело да е изразено, благородното му намерение не може да бъде тълкувано погрешно.
Над всички селекции на г-н Даниел показват как снимките на тялото се пресичат с историята на живописта, медицината, криминалистиката, еротиката, търговията, сюрреализма и феминизма и как те загатват за появата на концептуалното, присвояването и изкуството на пърформанса. Той започва в студиата на Париж от 19-ти век, където фотографите създават изображения, предимно на жени, за да бъдат използвани от художници, за да стоят като изобразително изкуство самостоятелно или да се маскират някъде по средата, докато служат за еротични цели.
Първият раздел включва изображението на Жулиен Вало дьо Вилньов от 1853 г. на легнала жена с грациозно вдигната дясната си ръка; снимката може би е ръководила Курбе, когато е рисувал своята плътна одалиска, Жена с папагал. Според етикета — етикетирането е отлично навсякъде — Курбе е бил известен с това, че използва снимки, когато рисува, а Дьо Вилньов продава изображения на художници. Няма данни за контакт между тях, но приликата е поразителна. Етикетът възпроизвежда картината, която също виси в европейските живописни галерии от 19-ти век.
Някои изображения се доближават до захарната красота на академичната живопис, както в образа на Феликс-Жак Антоан Мулен на чифт тънки млади жени, чиито пози свенливо предизвикват гръцкия класицизъм. Други фотографи постигат степен на реалност, на която Зола би се възхищавал, както в изгледа на Franck-François-Genès-Genès Chauvassaignes за жена, седнала, донякъде отпусната, на стол в нещо, което прилича на мансарда на художник, сякаш взема просрочена почивка от позира за художник. Разбира се, заглавията могат да добавят наметала на художествени достойнства. Ариадна, снимка от 1857 г. на родения в Швеция викториански фотограф Оскар Гюстав Рейландер, показва друга жена отзад, по-изложена, ако и по-изящно позира, от тази в този дагеротип от 1850 г.
Образкредит...Музеят на изкуствата Метрополитън
В средната част на изложбата безкрайната еластичност на фотографията започва да е по-очевидна, тъй като художествената претенция отстъпва място на практическите приложения. Медицински албум предлага три изгледа на мъж, страдащ от обезобразяващо кожно заболяване, същество, достойно за Бош или Грюневалд. До него има изображение от 1902 г., приписвано на Алфонс Бертийон, шеф на парижката полиция, на когото се приписва разработката на кадъра и ранен практикуващ фотография на местопрестъплението. Той показва особено зловеща гледка на възрастна жена с прерязано гърло, което дори може да е накарало невъзмутимия Weegee да се обърне.
Сред няколкото примера за снимки на незападни народи, направени по време на колониалната ера, изображението от началото на 1890-те години на две жени зулу, направено в Южна Африка от служител на шотландския фотограф Джордж Вашингтон Уилсън, е особено привлекателно за постоянната увереност в погледа на жените. Етикетът посочва, че тези предполагаеми етнографски документи също са функционирали като форма на еротика.
Има кратък намек към по-откровена еротика, която включва изображение, което Гулиелмо Плюшоу, италиански фотограф, е направил между 1890 и 1910 г. Съсредоточен върху млад мъж, почиващ върху леопардова кожа и държащ тамбурина, това предвещава мека гей порнография от средата на века до изумителна степен.
Докато шоуто продължава, изкуството се завръща, модернизмът се слива и необлечената фигура като средство за лично изразяване излиза на преден план. Понякога този израз е експериментален, което води до екстремни изкривявания, които граничат с абстракция. И Брасаи, и Едуард Уестън съкращават женското тяло толкова радикално, че то наподобява съответно един вид фалос и вълнообразен пейзаж, въпреки че подобното съкращение на Ървинг Пен за дебела жена предизвиква скулптурно мощна богиня на плодородието. Психологическото и формално разнообразие, постигнато от четирите изображения на Бил Бранд, го прави един от открояващите се в шоуто. Единият е клаустрофобичен, подобен на Дега интериор, наблюдаван от жена, частично видима в ръба на изображението; друг е фрагмент от торс и крайници, толкова безплътни, че да наподобяват скулптура от Кен Прайс.
В други случаи личностите на някои от субектите започват да се очертават, което идва като голямо облекчение. Такъв е случаят със снимката на Емет Гоуин от 1967 г. на съпругата му Едит, която стои пред камерата с протегнати ръце, сякаш е готова да прегърне мъжа зад нея, и със снимката на Даян Арбъс „Гол мъж като жена“ от 1968 г., която показва елегантно настрана, но уязвима драг кралица с генитали, пъхнати между краката (няколко години преди Вито Акончи да направи същото на видео, много по-малко бляскаво).
Силата на личността е по-ярка, но също толкова ефективна в портрета на Мейпълторп на Пати Смит, показан свита, отстрани, гола и стискаща горното стъпало на радиатора, докато се взира директно в камерата. Подходяща за този контекст, тя изглежда е навита да се хвърли към всеки, чийто поглед я удари по грешния начин.